Ваа гуадорнмат

[Гласът на истината]

Бих искал да отворя една "темичка" относно нещо което ме "гложди" от доста време и чрез нея да споделя своята лична "визия" за онзи "перфектен" свят който аз вярвам, че всеки си има вътрешно дълбоко в съзнанието си и мери реалността по близостта до него. За какво говоря ли? Става дума за онова чувство което идва когато смяташ, че нещата се подреждат по такъв начин, че просто не могат да бъдат по-добре-за онзи "аршин" който всеки си има за момента в който всичко просто си пасва така добре, че реалността изглежда неразличима от очакванията ти за нея. Не знам дали всеки е изпитвал това чувство, но вярвам, че онези, които са, ще ме разберат за какво говоря.

И така за мен лично има една фраза на онзи език, който дълбините на съзнанието ми говорят-хуасаута-която идва за да покаже онези ситуации когато аз бих могъл да изпитам подобно чувство и днес бих искал да Ви запозная с нея-просто като пример какво може да се счита за онова перфектно състояние когато всичко просто си пасва и обществото като цяло, а не само отделния индивид, са в такъв унисон, че чувството, което се поражда, изглежда нереално, но е. (И също така бих искал да отворя тази тема за да я вържа с една друга тема над която работя в момента където също говоря за обществено устройство и по какв можем да различим по-напредналите негови форми.) Та, без да губя повече време в голословничане бих искал да въведа и обясня значението на фразата Ваа гуадорнмат. Тя не е на български и аз си мисля, че точен неин превод не съществува (също какато не съществуват точни преводи на всички онези "духовни" думи които обитават езиците за да им дадат възможност да говорят за онова, което не е видимо за очи), но по-общо това, което означава е-казано направо-връзката между хората-това значи ваа-е гуан (значи голям) в превъзходна степен осъществена (означава се с надставката мат). Или казано на по-"невзрачен" превод-връзката между хората е всепроникваща. Забележете, тук не казвам любовта, била тя Божествена или земна, а връзката между хората е всепроникваща! Тоест, ако има нещо, което да държи хората заедно то неговото физическо проявление стига до най-голямото проявление точно на онези качества, които държат тези същите хора заедно. Или казано по друг начин-когато има нещо, което да държи хората заедно, то може да ги издигне до най-големите им висоти. Именно в този принцип и аз бих искал да вярвам, и вярвам, че той е работил за цивилизации много по-стари и мощни от тази, че работи сега и че ще може да работи завбъдеще!

Но защо Ви занимавам със забравени словосъчетания на отдавна умрели езици!? Защото вярвам, че там където е текло пак ще тече (или поне може да протече) и че не е напразно да се знае чужд опит! И също така, защото това е мое верою и като такова бих искал да го споделя. А също така и защото вярвам, че и други освен мене биха могли да се възползват от това знание. И защото вярвам, че този надслов, с който ние Туатауаните (повече за моите спомени и за Туатауаните по принцип можете да прочетете тук ) сме влизали в битка, ще може и други също да влизат в битки-били те реални или въображаеми-и че мъдростта, която идва от тези думи ще оттеква през времето за да материализира, отнотво и отново, светове, които изглеждат "перфектни" за обитателите им просто защото между тях има от онази истинска връзка, която издига носителите ѝ до съвършенството. Ваа гуадорнмат!

 

[Гласът на истината]

Бих искал само още веднъж да добавя, че за да можете да разбирате по-добре значението на Ваа гуадорнмат, както и на всички останали "думици" на хуасаут които често пребивават в речника ми из този форум, ще е най-добре да сте се запознали с моята лична автобиография така както я описвам из линкнатата тема, и в частност с моите религиозни виждания които пък са описани във втората линкната тема. Смятам, че без това въведение в "доста" обширния ми вътрешен свят така както го "изливам" из форума няма да можете да направите две и две четири и да разберете откъде оперирам, нито пък дълбочината на заложеното.

Благодаря Ви предварително!

П.П.. Да знам, че вече линкнах тези две теми в предходния коментар, но в този ги очертавам изрично за да насоча вниманието Ви към това, което считам, че трябва да се прочете задължително за да Ви даде основа за да можете да ме разберете и да намерите Истината в думите ми.

 

[Гласът на истината]

Всъщност бих икал да обясня значението на Ваа гуадорнмат не просто като "фраза за влизане в битка" подобно на "Ураааа!" или нещо от този сорт, а като на фундаментален житейски принцип, който се е вярвало, че издига Духа и подхранва хармонията в цялото общество. Причината да отворя цяла тема за да обяснявам за значението на Ваа гуадорнмат е именно, че това представлява философски принцип не по различен от посланиято за средния път в будизма, първородния грях в юдаизма или христианството, или празнотата като майката на всички неща в даоизма. казано накратко Ваа гуадорнмат всъщност означава принцип на бяра във връзката между хората до такава степен, че тя бива поставена като фундамент за успеха или провала на всяка обществена дейност. И именно в това се корени разбирането за съвършенното общество. Тоест, такова общество се постига тогава и само тогава когато в основата на съвместната работа между индивидите стои не просто някакъв писан закон, или принуда в по-общия случай на действия заставени от закони, не дори взаимоизгодата, а онази невидима, но същностна, връзка която възниква само тогава когато две души могат да се разберат една с друга на най-фундаментално ниво. Тоест енергията, която движи едно съвършенно общество не идва от принудата или взаумоизгодата, а от вярата един в друг на индивидите, които съставляват това общество. И именно вярата крепи най-добрите възможни общества повече отколкото каквото и да е било друго!

 

[Гласът на истината]

Но тази вяра е канализирана в дела изгодни не само на един от вярващите (това би направило обществото йерархично и би замъглило фокуса на индивидите върху целите давани от един единствен център), а на всички вярващи едновременно. И това не е онази сляпа вяра, която иска от притежателите си да ѝ се осланят без значение на това какво им диктуват сетивата, а е онази "тънка" вяра, която възниква когато просто разбираш, че можеш да се довериш на някого. Именно доверието в другия, очакването, че той няма да предаде твоите очаквания или да те нарани за своя угода, прави едно общество силно, светло, добро, дори съвършено и му придава такава вътрешна динамика, че всички обхванати от това доверие могат да почувстват себе си там където би трябвало да са. Тоест, всички се чувстват на мястото си просто защото си имат доверие. Ето за тази вяра става на въпрос в израза Ваа гуадорнмат като ваа-та означава буквално връзката между хората, но може да се тълкува и като онази вяра, която те центрира така, че на мястото където, или по начините по които, се усеща имаш чувстовто че всичко е подредено по най-добрия начин по който би могло да се подреди и че ти си на правилното място каквото и да вършиш. И именно към този ефект се стреми всяко съзнание осъзнало Ваа гуадорнмат!

 

[Гласът на истината]

А що се отнася до използването на Ваа гуадорнмат като фраза за влизане в битка, то именно силната връзка между индивидите центрира войните за да може врагът да бъде победен. Значението на Ваа гуадорнмат в този контекст изразява волята на цялата бойна формация да остане свързана и или да спечели заедно битката, или всичките ѝ членове да погинат като един. По този начин се показва на врага, че Туатауан няма да се предадат, разбягат или дори само отстъпят без значение каква сила има той или колко е страшен. Именно Ваа гуадорнмат центрира войните на бойното поле във формация от която има само два изхода-победа или смърт. Тази фраза произнасяна в разгара на боя показва, че формацията е стабилна и се стабилизира и уплътнява още повече именно защото войните поставят своята връзка над самия си живот. Под Ваа гуадорнмат армията марширува като едно, войните падат като един и формациите не се разкъсват именно защото войните в тях са открили, че има неща по-важни от собствения им живот, от собствения им Аз. Тези войни помнят обществото основано на невидимата мрежа от връзки между индивидите под Ваа гуадорнмат и са готови да дадат живота си за нея, защото споменът за това през което са преживели и силата на връзката им един с друг са по-силни от желанието да се предадат или избягат или по какъвто и да е начин мъката от битката, в която участват, да свърши с нещо друго освен победа. Затова Азът и неговите желания нямат повече значение-само победата и факта, че тези които обичаш-твоите бойни другари-са до теб и с тях ти или побеждаваш, или погиваш.

Чел съм доста описания на битки водени през войните изградили тази цивилизация, но рядко съм откривал случаи в които Ваа гуадорнмат може да бъде използвана в пълния ѝ смисъл. Но винаги когато съм виждал основания за използването ѝ битките са свършвали или с победа на достойните за тази фраза или с такава съпротива от тяхна страна, че на противниците им Земята им се е сторила малка. Това именно ми и напомня за онези времена по времето на Туатауан когато Ваа гуадорнмат се използваше за влизане в битка и просто чувството, което тази фраза носеше ни караше да се усещаме като непобедими. Непобедими, защото всеки от нас знаеше точно за какво се бие и общата цел надвишаваше индивидуалните стремежи на всеки. Но това не ставаше за сметка на отказа от индивидуални желания на когото и да е било и превръщането му в "роб" на колектива. Даже напротив-основната мотивация идваше именно от чувствата на всеки един, които кулминираха в една обща цел, едно желание излизащо извън рамките на индивидите, че именно по този начин-в общество в което вярата един в друг надхвърля индивидуалните стремежи и ги превръща в общи такива-се живее най-добре и има какво да се защитава, а защитата на обществото създадено от Ваа гуадорнмет е най-добрата причина за смърт. И ако някой отдаде живота си именно за защитата на това общество, то неговата смърт никак не е била напразна.

И именно така Ваа гуадорнмат се превръщаше в един призив за обединение и защита на онзи "перфектен" свят, в който се чувствахме най-добре и както защитаваше светът ни от чужди вмешателства на бойното поле, така и го изграждаше отвътре в мирно време. Именно тази двойствена функция на Ваа гуадорнмат и остана в подсъзнанието ми през хилядолетията превръщайки се в един своеобразен компас за това как трябва да се живее с други хора и как трябва да е изградено едно общество. И аз продължавам да нося този спомен и до ден днешен и желая да го споделя тук, както и на други места, белким съм вдъхновил някого за това как би трябвало да изглеждат отношенията между хората и какво е съвършенното общество.

Надявам се, че съм полезен!

 

[Гласът на истината]

Само бих искал да допълня, че ролята на Ваа гуадорнмат в изграждането на обществото на Туатауан никак не се изразяваше в премахването на индивидуалните различия между членовете му, нито пък мачкането на индивида от колектива по някакъв начин. Това не беше комунизъм под никаква форма! Крайната цел на Ваа гуадорнмат не е създаването на общество в което всички да са "равни" (каквото и да означава тази дума), а именно превръщането на обществото в място където всички работят за всеки и всеки работи за всички. Да, девизът на мускетарите от романа на Виктор Юго "Един за всички и всички за един" всъщност най-точно описва връзката, която се оформя под Ваа гуадорнмат! Целта не е на индивидите да се вмени някакъв стремеж, външен за тях, който да бъде набиван в съзнанията (че и подсъзнанията) им, а да се създаде общество в което всеки да може да определи своята собствена най-висша цел-онова, което му идва отвътре като стремеж засенчващ всички останали стремежи на Духът му-и да може да работи по постигането ѝ.

Под Ваа гуадорнмат на индивида се гледа като на неприкосновенно цяло в стремеж да се синхронизира с всички останали цялости в общество, което дава път на всички. По този начин именно той се обучава да дава път на всеки за да могат всички да дават път нему. Ключовата дума тук е именно синхрохизирам, защото за разлика от съвременното общество, в което индивидите се конкурират един с друг и се дава възможност възможност те да задоволяват асоциални техни желания, при общество движено от Ваа гуадорнмат не простото преследване на желания или акта на доминиране над другите в определена сфера е най-важен (това би създало йерархичност, която не е от полза никому под това обществено устройство), а синхрона между индивидите когато те просто дадат възможност на сърцата си, на Душите си, да преследват различни цели, но свързани един с друг. Както загатнах и по-рано под Ваа гуадорнмат най-важна е именно връзката-това и значи ваа-а не самата цел заради която тя съществува. Дори, използвайки известни пословици от Даоизма като основа, аз бих си позволил да кажа, че под Ваа гуадорнмат не е важна дестинацията, а самото пътешествие до нея. Така именно хората разбират как, кога и какво да уважават у другия и да ограничават собствените си желания в усилие да запазят връзката между хората, а не връзката с отделни хора, жива, здрава и-особено важно-чиста в замяна на подтиснатите си желания. А това е умение което се учи непрекъснато и Ваа гуадорнмат не представлява нищо повече от просто един компас по този път, а не неговата крайна дестинация!

Да, вървенето по пътя очертан от Ваа гуадорнмат става на цената на подтискането на определени желания у индивидите-най-вече на желанията им да доминират над останалите и да използват тази си доминация в своя изгода-но това подтискане не е еднозначно с поробване на индивида или каквато и да е била форма на подчиняването му на чужди идеали именно защото онова, което се печели чрез подтискането на индивидуалните желания е връзка, а не място в обществото или каквато и да е била друга облага. А връзката означава както даване в полза на другите, така и получаване от тях когато индивида има нужда от нещо, което сам не може да сътвори. Така тази двойна "система" на даване и получаване гарантира на индивида, че отношенията в които влиза са равностойни (забележете използвам думата равностоен, а не взаимоизгоден-тоест индивида може и да направи нещо, което не му е в собствен интерес за да запази тази връзка, но това се реципрорира от колектива в който той влиза) във всичките им аспекти и че той няма да бъде просто използван от колектива като инструмент за постигането на някаква цел и после "изхвърлен на боклука" след като той вече не е полезен. В крайна сметка, да, индивида влиза във взаимоизгодни отношения с групата където груповата тежест е еднаква с неговата свобода, но не по начина по който функционира съвременното либерално общество където на индивида му се позволяват асоциални желания стига той да има необходимите интелект, воля, социално положение и т.н. фактори за да ги осъществи. При обществото работещо под Ваа гуадорнмат "валутата" не е това което той може да направи за другите, и съответно парите, които може да получи от тях, а делата, които той може да извърши за да поддържа връзката между сънародниците си все по-силна и по силна. Така в това общество нямаше пари като такива, а "безкраен" ред от услуги останали в паметта на индивидите които и определяха какво всеки е готов да направи за всеки друг. А това никога не беше никак малко.

Така обществото под Ваа гуадорнмат работеше като единно цяло без да му се налага да мачка отделните индивиди. Тези които по една или друга причина не се вписваха не оставаха смачкани от "колектива", а биваха прекарани през изпитания където ясно им се показваше, че асоциалните желания водят до смъртта както на колектива, така и на тях самите. Например, онези които искаха твърде много бяха поставяни при условия, при които те самите трябваше да си набавят желаните продукти. Онези, които говореха зад гърба на останалите и искаха с думите си да се издигнат над всички получаваха тежки уроци от по-добрите войни, че за да получиш по-високо място в йерархията, тоест да имаш правото да говориш за останалите от позиция на авторитет, е нужно да покажеш умения които да ти заслужат мястото чрез което да имаш възможност да управляваш другите. И когато желанията на подобни индивиди надвишаваха многократно уменията им, то те получаваха жестоки уроци за това къде им е мястото и че който иска да комндва трябва да знае как да се подчинява! А пък индивидите, които искаха да променят останалите, и така цялото общество, биваха поставяни в условия при които те трябваше да се докажат способни да променят първо себе си, а чак тогава им се даваше възможност да променят и другите като отговарят за тях, а не просто да ги използват като инструменти за техните собствени желания и мечти. Имаше и още много категории индивиди, които по един или друг начин искаха да престъпят правилата за живот в групата и на всеки един от тях им се даваше възможност да осъществи желанията си, но само при условие, че покаже, че може да използва себе си като "опитно зайче" за съответните му желания много преди да въвлече в това и другите. Така именно работеше "системата" под Ваа гуадорнмат и смея да твърдя тя работеше много по-добре отколкото всичко което съм жидял преди или след това. Затова и започнах тази тема-за да разкажа за едно общество, което въпреки, че беше реално ми се струваше перфектно, и то не за това, че процедурите му, законите му, или каквито и да е било негови описуеми качества работеха перфектно, а просто защото се знаеше как да се култивира връзка между хората, а именно тази връзка и беше най-важното в него. Затова мога само да посмея да кажа Ваа гуадорнмат и да поискам колкото се може повече хора да разберат значението на тези думи!

 

[Владислав]

Бих искал да кажа, че с изключение на странните от моя гледна точка наименования, за мен тази система звучи като една много добра и явно функционална система. Точно съм започнал да пиша една тема тук във форума която е по скоро като чуденка за каква общност би била полезна за сегашните времена и как да я изградим. И тук написаното от теб е една интересна синхроничност.

И аз казвам Ваа гуадорнмат.

 

[Гласът на истината]

Радвам се, че темата ти харесва Владислав ! Надявах се наистина да стане популярна, белким повече хора научили за Ваа гуадорнмат, че и се замислили как могат да изградят едно по-добро и като функциониране, и като морал, че и просто като усещане в сърцата на членовете му-общество. Всъщност почнах тази тема, защото в момента в една друга моя тема-тази за Туатауанския канит-говоря за философия и за това как би трябвало да бъде устроено едно общество (в случая там това е философията на обективизма) и се боя, че по-"първичните" читатели могат да си помислят, че считам онази философия там за най-правилната, та затова започнах тази тема за да опиша в какво в действителност вярвам. По някое време (когато съм готов с обективизма в другата тема и довърша тази) смятам да линкна тази тема там и да покажа истинските си разбирания за общественото устройство, а и да започна малко по малко да "вързвам" всичките си теми заедно една с друга. Нали знаеш, че крайната ми амбиция е да свържа всичките теми, които съм отворил, отварям и ще отворя тук една с друга, та да се съдаде една "мрежа" от информация, която ще представлява цялостното познание, което съм успял да си спомня и да разбера от предишни животи (че и това познание, което съм получил през този)? Това смятам да е и моя подарък за света!

 

[Гласът на истината]

Само бих искал да уточня, че смятам тази тема за "почти" завършена-остават ми само да говоря за гледната точка на колектива към индивида и за непрекъснатостта на развитието на едно общество което наистина слага взаимовръзката между членовете си като най-високата си цел като завършек на темата-така че вече написаното изразява по-голямата част от онова, което исках да кажа и коментирам. Тоест, остават още два-три коментара и завършвам темата и затова реакцията и коментарът ти Владислав са ми толкова приятни-те значат много за мен защото виждам, че някой все пак е разбрал съдържанието на темата и е решил да реагира. Само се надявам да реагираш отново когато я завърша, този път с коментар за пълното ѝ съдържание-дай ми още ден-два и това също ще стане.

 

[Гласът на истината]

В по-горен коментар изразих схаващането, че Ваа гуадорнмат не позволява на колектива да мачка индивида чрез налагането на груповите цели над собствените му такива, а отразява само схващането, че взаимодействието между индивида и колектива трябва да бъде поставено на равностойни отношения-тоест каквото дава индивида на колектива, това трябва и колектива да дава на индивида. Е, тук в този си коментар бих искал да надградя над тази идея като покажа как колектива пък не трябва да страда от прекомерните желания на индивида, които могат да се окажат непосилни за други индивиди в колектива и дори да доведат до разпада му. Тоест, ще се опитам да кажа какво гледище трябва да има колектива към индивида и така да надградя темата от визирания вече предходен коментар и да "изчистя" позицията под Ваа гуадорнмат на взаимоотношенията индивид-колектив. Това аз смятам за един от най-важните проблеми при всяко едно общество и ще се опитам разказвайки за него да осветля и позицията за обществено устройство под Ваа гуадорнмат и по този начин да допълня темата в един от най-важните (според моето скромно мнение) ѝ аспекти-онова "съвършенно" общество към което Ваа гуадорнмет може да ни води!

И така, както вече бе споменато тук, Ваа гуадорнмат не означава заместването на интересите на индивида от целите на обществото, а достигането на допирна точка между двете чрез поставянето на връзката между хората като най-важното достижение на едно общество. Именно така се балансира и то-като се остави взаимодействието между неговите членове на индивидуално ниво да определя динамиката му на колективно такова. Това означава, че колектива се отнася към индивида не като сламка, която трябва да бъде пречупена и изкривена за да може да пасне на някаква предварително замислена "матрица", а като към тухла (или още по-добро сравнение-като част от пъзел) която трябва да намери правилното си място и да бъде вложена заедно с други тухли, които също трябва да намерят полагащете им се места, за да изградят стабилна структура. Това означава огромно отдалечаване от традиционното, а и все още силно на не малко места по Земята, мислене за индивида като някакъв безволеви "съд" в който обществото "налива" норми и други правила за поведение и той е длъжен да ги спазва до гроб иначе бива санкциониран, но без това да заплашва структурата на самото общество като такава. Тоест, стремежа е на индивида да му се дава колкото се може повече пространство (на немски има една много добра дума за това-нарича се луфт (luft), което грубо се превежда като празно пространство, но се използва като онова пространство при връзка между елементи, което им позволява те да маневрират едни спрямо други без да се нарушава функционалността на връзката им), в което той може да осъществява своите собствени цели, но без това да нарушава стабилността на колектива като цяло (или да попречи за осъществяването на целите му). Това става именно чрез поставянето на връзката между индивидите на първо място за цялото общество като такова пред собствените му цели (и дори пред собственото му оцеляване, защото каква е ползата от едно общество в което няма истинска връзка между индивидите?) и ограничаването на възможностите на индивидите не на база на някакви йерархично налагани принципи и закони, а на органично възникващи правила от тази същата връзка. Така се получава едно общество в което това което е разрешено и забранено идва органически от характерите, които се свързват един с друг, а не от някакви "абсолютни" правила или закони. И именно това общество аз (и Туатауаните като цяло) считам(е) за съвършенно.

Това не бива да плаши никого въпреки относителния характер на нормите в обществото. Да, когато хора израстнали с начина на мислене на това конкретно общество се сблъскат с възможността да живеят в свят с органически изникващи закони веднага възниква страха, че някой ще ги нарани, или по някакъв друг начин "прецака", ако го няма апарата на правозащитата на съвременната цивилизация и свързаните с него полиция, съд, прокуратура и т.н., но в защита на модела на Ваа гуадорнмат аз бих искал само да кажа, че това са страхове импринтнати в съзнанията (че и подсъзнанията) на съвременните хора най-вече от страх, който не им позволява да видят красотата на истинската връзка между хората! Защото ако те наистина разбираха природата на тази връзка и можеха просто да ѝ се отдадат биха разбрали, че просто няма начин някой, които наистина иска да се свърже с теб, да ти навреди умишлено. Това са остатъци от начина на отношението на хората един с друг в съвременното общество при насилствения характер на някой от връзките между членовете му който съществува днес. При истинско себеотдаване на връзката между хората обаче едно от първите неща, които изчезва е именно насилствения характер на отношенията между индивидите като той бива заменен именно от чувство за пълнота когато си в синхрон с останалите. Поради тази причина хора (или бих искал да кажа просто души) свързани чрез истинска връзка помежду си не проявяват агресия един към друг, а заменят тези си наклонностти с истинска грижа един за друг. Затова смея да твърдя, че сиситемата от органично възникващи правила под Ваа гуадорнмат е по-добра от наказателното право прилагано от сегашната цивилизация!

При колективите образувани под Ваа гуадорнмат е важно да се отбележи водещата роля на общата цел за запазване на единството на групата, но тази обща цел не е въплатена в нещо конкретно и материално изпълнимо като построяването на нещо или поддържането на някаква физическа инфраструктура, а представлява само поддържането на връзката между индивидите. Така колектива всъщност има "променлива" цел която не изисква от него постоянното спазване на правила под формата на закони, а представлява една "гъвкава" връзка, която може да се изразява в голям брой различни конкретни материални неща. Така Ваа гуадорнмат не работи като конституция обхващаща някакви писани закони, които определят законова рамка, на обществото, а по-скоро като променлив принцип, който го центрира около нещо, което маса от неговите индивиди желаят, но това нещо може много бързо да се променя според обстоятелствата и въобвще не е постоянно. Но като казваме маса това далеч не означава някакъв демократичен процес който да води до "избори" които определят кое е това нещо, което всички да приемат (и по този начин да се образува система която да налага чрез сила мнението на мнозинството над това на малцинството), а е много по-близо до система на консенсус при която се избира нещо, което да обединява максимален брой участници, и в избора на което всички вземат участие. А и не бива да се забравя елемента на силата на съдбата, която точно насочва участниците в процеса на вземане на решения към онова нещо, което те едновременно силно желаят, но и заедно с това може да бъде споделено сред максимален брой хора. И именно така се взимат решения под Ваа гуадорнмат.

Разбира се, може да се каже, че системата няма да изглежда съвършенна за всички хора-то такава система просто няма-и ще има определени сегменти от обществото, за които системата съставна под Ваа гуадорнмат няма да е привлекателна, но смятам, че Ваа гуадорнмат дава повече отколкото която и да е била модерна система. Да, за онези обзети от желанието да контролират хората до най-малкия детайл, да имат садистичните желания да променят другите или пък "просто" да трупат пари за да задоволят и най-малките си прищевки свят под Ваа гуадорнмат не би бил привлекателен. Нещо повече-те са напълно в правото си да му се противопоставят, защото техните желания няма да бъдат уважени от системата. Но тогава възниква логичния въпрос-струва ли си техните желания да бъдат задоволявани на първо лице? Наистина ли тези хора трябва да определят кое да се изпълнява и трябва ли цялото общество да е ориентирано към тях дори и те да притежават способността да се задържат на власт било то чрез правото на силата, способност за обществена манипулация или "просто" нюха как да се изкарват повече пари? Смятам, че Вие, читателите, сами можете да си отговорите на този въпрос.

За обобщение можем да кажем, че Ваа гуадорнмат описва едно общество изградено не на основата на подтискането на една група хора от друга (без значение дали е по-голяма или по-малка) група хора, а на един свят където вземането на решения става нчрез бътрешни "предчувствия" изложени на консенсус включващ максимален брой индивиди. Това именно се случва когато напред излиза не някаква мнима представа за "обществения интерес", а връзката между индивидите като основен водещ фактор. Тогава обществото се разделя само на структури които в действителност могат да вършат работа, но работа насочена само в конкретна посока която пада под "юрисдикцията" на съответната структура, но не и на йерархични консервативни стабилни структури с неограничена юрисдикция както става при съвременното (а и изобщо при изградените от тази цивилизации социални структури) общество. Тоест, целите на обществото са коренно различни и съответно техните резултати се различават драматично. Така Ваа гуадорнмат не просто дава насоките за съставянето на едно по-добре функциониращо общество, а се "извисява" над "простото" следване на закони (или дори принципи) които да определят поведението на всички поради предпочетанията на няколко и създава модел за обществено устройство даващ право на различни предпочетания да възникват и се развиват органически отдолу-нагоре в общество с много по-сложна структура и много по-ясен морал от тукашното. И именно това прави обществата образувани под Ваа гуадорнмат много по-привлекателни места за живеене. (Поне според моето скромно мнение.)

 

[Гласът на истината]

В заключение бих искал да кажа, че поставянето на Ваа гуадорнмат като най-високия обществен идеал и превръщането ѝ в мото за едно общество не означава закостеняване на принципите му и спирне на търсенето на по-добри алтернативи за неговите институции, закони, или дори технологии. Тоест, живота под Ваа гуадорнмент не изключва прогреса и не е окончателен край на бсяко по нататъшно развитие само защото е намерена "съвършенна" формула за неговата идеологическа доктрина. Даже напротив-Ваа гуадорнмат стимулира обществото да върви напред именно заради грижата към ххората и дава на тях самите една много добра основа която да им помага в развитието в много други отношения и аспекти. Така например живота под Ваа гуадорнмат не означава че "най-съвършените" хуманни закони са вече достигнати и няма по-добър път от там нататък и следователно всякакъв прогрес в правото е вече ненужен, а "само" че обществото вече е намерило своята цел и следователно от там нататък правораздаването ще е концентрирано върху закони, които поставят връзката между индивидите в центъра си, но те могат силно да се изменят с напредъка на обществото, както и под непостоянната природа на тази връзка. По същия начин живота под Ваа гуадорнмат не означава достигането на някакъв пик в общественото развитие откъдето по-нависоко просто няма къде да се отиде и обществото бива "замразено" на това ниво на развитие, а всъщност стои зад стремежа към постоянен прогрес във всяка една сфера на развитие тласкан от стремежите на продуктивни индивиди да дадат своя максимум за развитието на всички. И те го дават без да искат нищо в замяна (на повърхността), защото бече си имат всичко, което биха могли да поискат от останалите членове на обществото, защото вече имат една истинска връзка с тях! Така работещото общество представлява една "сговорна дружина", която не само че може да мести планини, но и да създава цели светове, а защо не и Вселени!

Ние (имам предвид хората в съвременното общество) сме свикнали с гледната точка, че всичко е несъвъшенно-че всичко е обект на някаква промяна и няма универсални истини, които да водят обществото, или просто човека, през пътя му през исторята, а че всичко е обект на промяна, която трябва да обхване цялото битие на човека за да му даде основата за все по-добри и по-добри средства (и то под средства се има предвид най-вече технологични такива) с които да подобри своето съществуване. Е, бих искал да кажа, че от Туатауанска гледна точка това общество е в заблуда. Не технологията, а развитието на Духа са винаги в основата на растежа на едно общество и не променливата природа на познание, морал или способностти (отново визирам предимно технологичните такива) движи обществения организъм напред, а откриването на базови принципи, които обществото да следва и чието превъплъщение в истинския му морал и закони му гарантират стабилно развитие. Така именно онова, което е най-постоянно с времето гарантира растежа на това, което е най-променливо с него. Разбирането на тази дихотомия стои в основата на построяването на едно стабилно във времето и добро и харесвано от членовете си общество. (Поне според разбиранията на Туатауан.) Както може да се види това отношение рязко контрастира с онова на съвременното общество, което от 50-60 години насам изпада във все по-голям нихилизъм и морален релативизъм-тоест, схващането, че всичко е относително и не може да се изведе никакъв универсален морален компас. Е, аз в тази си тема предлагам именно схващанията вкоренени във Ваа гуадорнмат като един вид "лекарство" срещу тези нихилизъм и морален релативизъм, зашото спомените ми говорят, че те могат да се използват именно като такова. (И се надявам тези, които са прочели темата до тук да се съгласят с мен.)

 

[Гласът на истината]

С последния си коментар считам темата за завършена и оставям на Вас-читателите да прецените дали Ваа гуадорнмат си струва като модел за обществено устройство-и най-вече като принцип, които може да даде на хората едно по-добро общество и съответно бъдеще. Смятам, че "пописах" достатъчно по темата и сега оставям на Вас да изразите мнението си по въпроса. Ако имате въпроси-добре сте дошли да ги напишете, и да съобщите мнението си тук, а аз ще се постарая да им отговоря по-най-добрия начин по който мога.

Ако сте стигнали чак до тук мога само да Ви кажа:
Благодаря Ви за вниманието!

 

[Владислав]

Както казах и преди - интересна синхроничност, защото и на мен точно в такава посока са ни мислите - "как може да се създаде едно градивно и сплотено общество" без да се изроди и въпреки Огромните различия в разбиранията на индивидите.

И като цяло,с изключение на странно звучащите за мен "извънземни думи", то напълно ми резонира това, което си написал.

 

[ВИл]

Всичко е интересно и звучи като щастлив край на една приказка. Реално погледнато, аз не виждам никакви данни, върху които да отсъдя, че такова нещо би било възможно. Лично аз винаги съм се старала да бъда част от обществото, но никога не ми е носило положителни емоции. В известен смисъл ми е помогнало, но с цената на голяма мъка. В този ред на мисли, според мен, спрямо света, в който живеем, бих казала, че процента вероятност за подобен вид "общество" дори не в голям мащаб, е нищожен. Смятам, че работейки като "изолиран" индивид се чувствам далеч по-сигурна и омиротворена, за това и не смятам, че подобна идея може да резонира с мен. Не смятам, че и генерално сме толкова "пораснали" или че в момента е времето за подобно нещо. В миналото нещата са били далеч по-различни и вероятно за това е бил работещ механизма (анализирам спрямо дадената информация тук). Това е моята гледна точка, разбира се. Чувствам се свързана с всичко, което вероятно звучи парадоксално спрямо предишните ми изявления. Такъв вид общество, което приема индивидуалния път на човека и дава подкрепа, изисква висока доза осъзнатост и духовна извисеност. Според вас, Владислав, Гласи, това е напълно вероятно и възможно?

 

[Гласът на истината]

ВИл интересен коментар и гледна точка. Да, наистина подобен сорт общество изисква много по-високо ниво на себеосъзнатост отколкото се е постигало тук, при тази цивилизация. Но, знаеш ли какво? Първите стъпки за изграждането на подобно общество (поне според моето скромно мнение и спомени) не представляват нещо повече или по-дълбоко от "простото" взиране в душата на ближния (в този случай под ближен имам предвид човека до теб каквато и да е ситуацията и връзката помежду ви) и разбирането, че тя носи същата способност за връзка като твоята собствена душа. Да искаш да се свържеш с хората около теб-това е първата стъпка по пътя към изграждането на "съвършенното общество". И тя не е толкова трудна или далеч. Това, което е трудно, обаче е да защитиш тази връзка както от своето собствено Его, така и от невото такова. Онази част, която повечето хора не осъзнават, която прави достигането на истинска връзка между хората невъзможно е "пре"желанието както от твоя, така и от негова, страна нещата да вървят в посокя, която е изгодна поне за една от страните. При нас (говоря за народа Туатауан) първото нещо, което се оставяше, за да може една връзка да стане истинска, бе именно желанието, и от двете страни, тази връзка да бъде взаимноизгодна и да се планира на основата на някакви взаимни интереси. Не, истинските връзки не се основават на взаимни интереси-те възникват тогава, и само тогава, когато двете страни осъзнаят, че най-важното нещо в живота е човека срещу теб и най-доброто, което можеш да направиш е именно да защитиш връзката си с него, на каквато и да е било цена. Целта е вие двамата, които ще достигнете до истинска връзка помежду си, да си "бръкнете" в душите един на друг и да достигнете до онова истинско познание както за човека срещу теб, така и за теб самия, което да разкрие всичките му тайни, самата му същност. Ето това е трудното при истинските връзки и именно тази част е пренебрегната в съвременната цивилизация. И ясно се виждат резултатите от това пренебрежение. Та, за да довърша коментара си ВИл просто искам да ти кажа, че когато започне този процес на истинско "отваряне" на хората един към друг съвършенното (или поне по-доброто) общество няма да е кой знае колко далеч. Отговорът на всичките ти въпроси е просто това "отваряне" към другия, и съответната подобна реакция на "отваряне" от страна на другия към теб, което поставя началото на един процес на изграждане на толкова дълбока връзка, че "елементите на живота"-били те пари, любов, статус, или каквото и да е било друго, вече да нямат никакво значение за вас, а само и единствено връзката ви помежду ви да е мерител за всички неща. Да, аз вярвам, че ако се достигне до такова ниво на връзка, то наистина останалото следва от само себе си и "съвършенното общество" не е толкова далеч. Само че трябва да се минат наистина жестоки и тежки изпитания за да могат индивидите наистина да научат този, на пръв поглед прост, урок. Например ние, Туатауаните, трябваше да минем през изпепеляващата жега на пустинята, тежките окови на хилядолетно робство и множество конфликти едва не завършили с пълното ни унищожение за да можем да си научим урока. Нещо ми подсказва, че и при тази цивилизация трябва да е така, че белким взели и се научили хората от това общество как да живеят един с друг.

Поне това е моето скромно мнение ВИл . Надявам се, че съм отговорил на въпросите ти. Ако ли пък не, задай ми ги отново, но този път, моля те, конкретизирай кои са онези неща от гледището към подобно, "идеално общество", които ти не разбираш?

 

[ВИл]

Да, мисля, че вече ми е ясно какво имаш предвид. Тази чистота изисква или много силна осъзнатост или истински отворено сърце. Напълно съгласна съм, че за да се стигне до подобна чистота, изпитанията ще бъдат наложителни и тежки. Именно в тази връзка не виждам как това може да стане скоро. Разбира се, това, че не виждам нещо подобно заради собствени ограничения, не означава, че е невъзможно.

Често съм мислила над това как хората се отдалечават един от друг, от себе си, от пътя си. Може би, ако всеки можеше да даде без да мисли за собствената си отплата, тогава нямаше да са такива обстоятелствата. Всеки ден по едно малко дело - да кажеш блага дума, да посадиш семенце, да предложиш помощ, да накараш някого да се усмихне, да отбележиш нещо красиво у непознатия... дребни неща на пръв поглед, но ако всеки направи това, ще завършим деня с един огромен букет от красиви дела. Уви...

 

[Гласът на истината]

Аз пък съм на мнението (подобно на Владислав в този случай), че вече идват тежки времена за всички хора на тази планета и че скоро ще ни бъде наложено (от горе както се казва) или да се разберем един с друг и да заживеем в един по-добър свят, или да бъдем разкъсани един по един докато всеки си получи заслуженото. Затова и аз тук, както и на други места из Интернет, се опитвам да покажа на хората личния си опит, па белким някой нещо вдянал. Но не искам да навлизам твърде много в тези теми и да "разводнявам" разговора.

Та, относно отдалечаването на хората един от друг-то за мен Е равносилно на бягането от себе си и от пътя си, защото ако един път наистина е верен за теб и наистина е твой, то тогава Бог ще ти прати компания за да не вървиш сам по него. Аз не вярвам в "избранници на съдбата" или във вълци единаци. Ако ти наистина си бил предназначен за нещо, то то ще те сполети без значение какво искаш или как бягаш от него. И в този ред на мисли също така не вярвам, че има пътища предназначени само за един и този един е с нещо "по-специален" от всички останали. Тоест, ако един път наистина е за теб и ти си "избран" от съдбата за него, то ще дойде и компания с която да вървиш, та да не си сам. И именно в този ред на мисли е и твърдението, с което съм напълно съгласен, че няма идеални хора, но има идеални връзки. И ако ние се стремим именно към идеална такава връзка, а не към издигането на нашите желания в основата на всичките ни връзки, то можем да постигнем такова ниво на себеосъзнаване, заедно с осъзнаването на другия, че другите по пътя ни ще са опори за собственото ни изграждане като личностти точно толкова колкото и ние ще сме за тях!

В заключение бих искал да кажа, че издигането на съзнанието е както индивидуален, така и колективен процес, но когато индивида намери своето място в колектива, то той служи като основа не само за собственото си издигане, но и за това на целия колектив като такъв. И именно в това се крие тайната на съвършенното общество-при него колектива работи за индивида точно толкова колкото индивида за него. Когато тези два процеса се напаснат всичко си идва на мястото си и вече няма причина някой да върви срещу друг или всички срещу един.

 

[ВИл]

Има много истина в това, което казваш. По-скоро избирам по-директните и резки изказвания, за да убия наличието на илюзии.

Тоест, ако един път наистина е за теб и ти си "избран" от съдбата за него, то ще дойде и компания с която да вървиш, та да не си сам.

Точно така и това може да бъде проявено чрез нещо изглеждащо тривиално на пръв поглед. Егото ми по никакъв начин не търси някаква Висша цел непозната никому. Реалната работа е какво правим в този момент, в този ден, независимо дали сме част от "избрано общество" или заобиколени от хора потънали матрицата. По никакъв начин не натрапвам мнението си.

 

[Гласът на истината]

ВИл съгласен съм с теб, но просто „натъртвам“ на важността на връзката между хората малко повече. Както виждаш според моите разбирания тя е на първо място, защото чрез нея се изразява „разтапянето“ на индивида в колектива или по-точно казано-образуването на истинска група от по-високо ниво. И то на група, в която съзнанието е на първо място, но заедно с това индивидуалността не е загубена. За мен лично така изглежда „съвършенното“ общество. И тук не се опитвам да натрапя мнението си никому, просто изразявам позиция. В заключение искам да кажа, че вярвам, че ако всеки си намери подобна група, която така да „резонира“ с него, че да почувства (и именно тук слагам чувствата на по-високо ниво от мислите-тоест духът над интелекта) че той си е просто „на мястото“ там така че нито той с неговото его накърнява по какъвто и да е бил начин сплотеността на групата като цяло, нито групата накърнява неговото собствено его-то това е обществото, в което той има възможност наистина да реализира себе си и заедно с това да даде най-много на другите. Надявам се, че мнението ми ти е повлияло положително.

 

[Гласът на истината]

За да довърша темата само бих искал да линкна една песен, която всеки път като я слушам ми навява приятни спомени от „далечното“ минало. Както се пее в песента „Приятели, завинаги...“